Ако не сме преживявали Бог ни е нужна вяра, но какво става ако сме го преживявали... нужна ли ни е вяра тогава? Нека се замислим - Кой не е преживял любовта? Знаем че съществува, изпитвали сме я въпреки, че неможем да я видим. Значи сме преживявали Бог, понеже Бог е любов!

Нужна ли е вяра?

Само ще уточня, че смесицата на добро и зло в нас е резултат това, че сме се отделили от Бог... Ако не бе Грехопадението и въпроса за съществуването на Бог нямаше да е въпрос на вяра, понеже духовните ни сетива щеше да са отворени да общуваме свободно с него и чувстваме мислите и чувствата му. Зло нямаше да има, понеже всеки би усетил болката която ще причини с него на другите и на Бог. А сега сме сляпи за Бог и безчувствени както към него, така и към другите хора около нас. Често нараняваме най-много най-близките си хора. Надявам се един ден наистина да нямаме нужда от вяра, а директно да познаваме. Както е казано в Коринтяни, "Само любовта ще остане, всичко друго... вяра, дарби, знания, ще отпаднат като дойде пълното познание... Тогава директно ще знаем Бог"...

Безусловна любов


Есе: Естествена връзка с Бог


Случайна еволюция или "Интелигентен дизайн"

• Алберт Айнщайн: виждания за вярата
• Айнщайн: За Молитвата
• Един Бог на Евреи, Християни и Мюсюлмани
• Религиозно обучение в училищата - проблеми и възможности!