Съобщава В. Добруски

 От старите римски пътища в България е най-важен главният клон на тие пътища Белград – София – Цариград. Ако започнем от сръбско-българската граница, в България виждаме остатъците на стария друм, първо до пограничният градец Цариброд, между десният бряг на река Нишава и между обраслите с гора стръмнини, които се издигат над реката. По тия места старият калдъръм е  до 4-5 крачки широк, и е доста добре запазен. За негова защита види се да са служили няколко малки калета в околността; от тях едното стои на север от Цариброд срещу устието на река Лукавица, а другото на юг до село Калотинци (авторът има впредвид село Калотина).
 Въобще се приказва, че въ всяко село, що е расположено до долината, се намирали стари тухли, пръстени кюнци и следи от стари заселища и крепости. В близкото село Суково, в Пиротско, още в Турско време е било намерено едно голямо имане – златни стари пари, закопани, може би, при нашествието на Готите 376 г. след Р. Хр.; от него е видял г-н Иречек в Цариброд една златна монета на императора Валентинияна.
 Не по-малко е любопитна околността на с. Туден при изворите на Годечка река (Нишава); от тук са били донесени в Народният Музей в София две, грубо издялани, изображения (идоли) на Зевса и Хера; според надписа им, идолите са били направени от общинското управление на едно неизвестно Тракийско село. По-нататък в прохода, който образува реса Иежевица (Ежовица), старият път вероятно е закрит с новото шосе. На водоразделът между река Нишава и Искър, към юг от село Драгоман, пак се срещат следи от старият друм заедно с няколко могили.
 В околноста на Драгоман се намирала римската станция Мелдия, заселище на Тракийското племе Мелдии, която, според Пеутингеровата карта (Пойтингерова, Певтингерова – БАН), е била отдалечена от Сердика на XXLIII римски мили (41км и 398 м). За миналото на тая местност свидетелствуват няколко стари надписи и други дири от старий век.
 Именно любопитна е възвишеноста, която полегато се издига от железопътната станция към с. Ярловци. Преданието одавна я вика Царичина, защото била царско място, и служила за лагер на войската. Според разказванието на тамошните селяне, при копанието излизат наяве дялани камъни, тухли, железа и под. Като добавим, че мястото е добре снабдено с вода, можем да кажем, че то е било съвсем сгодно за станция на римския път. Освен това, срещат се и три надписа, именно до църквата Св. Спас в село Драгоман и на голото камънисто бърдо Чепань. Първият надпис, който се намира до църквата Св. Спас в селото, е издълбан на една колона строшена, на която дължината е 1 м и дияметрът 0.30 м. Големината на буквите е 4 см. Надписът съдържа следующите редове:
 „На добро щастие. За здравието и спасението и дългоденствието на най-великият и най-божественният благочестив самодържец Марк Юлий Филипп и на (царица) Маркия (Юлия) Отакилия, при управлението Тракийската епархия от (Калпурний?) императорский наместник”. Както виждаме, надписът е от времето на римският император Марк Юлий Филипп Арабийский, който е царувал от 244-249 год. след Р. Хр. Освен този надпис, търкалят се до църквата още две други изпотрошени колони, за които казват Драгоманците, че брат и сестра са се надхвърляли с тях от отсрещният върх Коньдьел.
 Другите два надписа се намират на върха Чепань, който стръмно се издига над Драгоманското блато. Горе на върхът, от който се отваря хубав изглед на Софийското поле, има черковище Св. Петър. – До него въ варовитите голи канари е издълбан четвероъгълник, 5 м широк и 13 м дълъг, в който откъм северната страна са били врата, 1.30 м широка. Види се тука да е бил построен един малък храм, посветен на бога Сабазия, в чест на когото е бил поставен камъка съ следующий надпис:
 „Аврелий Местриян, войник от вторий легион италский е поставил този камък на бога Сабазия, според обещанието си.”
 Третий надпис е издълбан в един уломък на една колона, която вероятно е била lapis miliaris, сиреч камък, който е показвал растоянието, означено с римски мили (= 1482 м). Излиза, че колоната е била въздигната от най-светлият град на Сердите (сиреч Средец), когато Тракийската област е управлявал императорският наместник Симониян, но, кога именно, не ни е известно.
 Към предпоследният надпис ще прибавим няколко бележки за бога Сабазия. Според гръцкият историк Херодот (книга L. 7),старите Тракийци са почитали само три божества, които привожда Херодот не съ тракийското им название, а са гръцките имена: Дионис, Арес и Артемида. Понеже божествената власт е била разделена само на тие три божества, естествено е било, че всекий бог е имал по-широк кръг на деятелността си, отколкото многочислените гръцки божества. По тази причина Тракийският бог Дионис или Бакх се е почиталне самокато бог на лозята и виното, но и като бог на пророчеството, както Зевс и Аполлон, на които старите са се покланяли по върховете на високите планини. Важно в това отношение се среща свидетелство у един гръцки писател, споменуван у Макробия. Според това важно сведение, Бакх или Дионис по тракийски се казвал Сабадий или Сабазий, и е бил тъжествен съ Зевса. А за Диониса знаем, че светините му са били построявани по върховете на високите планини, според Херодота , който казва, че Беската пророческа святиня е била на най-високият върх на Родопите. Следователно, можем да предполагаме, че подобен един храм на Сабазия (Диониса) се е намирвал и на Драгоманският върх Чепань, което потвърждава още жертвенния камък, поставен в чест на същий бог.

                                                 *****
ИЗТОЧНИК:
„Периодическо списание на Българското  книжовно дружество”
кн. 27/1888 г.